Забележителности

Скалният манастир край село Иваново
Средновековните скални църкви са разположени в скалите край старото село Иваново, сред живописната долина на река Русенски Лом. Те притежават статут на археологически резерват, а храмът от ХІV век, известен като Църквата, е под закрилата на ЮНЕСКО.
Професор Милко Бичев съобщава, че началото на комплекса вероятно е поставено през ХІІ век, когато търновският патриарх Йоаким І изсякъл тук църква в скалите. Цар Иван Асен ІІ посетил високопоставения отшелник и може би финансирал основаването на голям манастир, който носел името на св. Архангел Михаил. Не е известно колко време е просъществувал манастирът. В своя апогей той е наброявал 41 скални храма и общо около 102 помещения.
Редица артефакти свидетелстват, че манастирът е бил под покровителството на българските царе. Нещо повече - съществуващ надпис в едно от помещенията посочва, че там се намира гроба на "цар Георги". Предполага се, че става въпрос за цар Георги Тертер (1280-1292). В притвора на Църквата от ХІV век е запазен дарителски портрет на цар Иван Александър (1331-1371).
Скалните църкви край Иваново съхраняват духа на едни от най-интересните епохи от развитието на православното изкуство. Изящният стил на живописта от времето на Македонската династия е представено в малкото оцелели фрески в така наречената Съборена църква. В църквата в Господев дол е представен по-късен стил, вероятно от времето на Юстиниановия ренесанс.
Ивановските кални храмове се отличават с редица уникални решения, които им отреждат място в световната култура. В това отношение е показателна живописта в така наречената Църква. Тя се отличава с оригинална иконография. За разлика от традиционните православни храмове, всички стени на храма са покрити с фрески, подобно на килим. Усеща се влечение към принципите на изписване на скалните църкви в Кападокия от зората на християнството. Иконографията на фреските в Църквата намекват за влияние на исихазма, който през ХІV век е официализиран във Византия и в България.
Изключителният познавач на византийската живопис - професор Андрей Грабар, открива неповторими елементи в константинополската иконография на Църквата, които имат аналог единствено в изработения около 985 година Менологий на византийския император Василий ІІ, който се съхранява в Библиотека Ватикана в Рим.


Археологически резерват "Средновековен град Червен".
Намира се на 30 км. от Русе, сред скалистите меандри на река Черни Лом.
Първи траките заселват мястото през ХІІ-VІ пр. Р. Хр. Мощната крепост вероятно е била издигната по времето на византийския император Юстиниан, през VІ век. По-късно градът е завладян от прабългарите. Червен е бил една от най-значимите крепост в историята на Второто българско царство. Той има всички белези на големите укрепени градове - вътрешният град е бил пазен от висока крепостна стена, подсилена с бойни кули и бастиони. Външният град заемал подножието на скалистия рид. На най-високото място се издигал феодален замък.
В Червен са разкрити съоръжения за преработка на желязна руда. Открит е изключително добре запазен изкуствен тунел, по който защитниците на крепостта са ползвали вода от реката по време на обсада. Червенската крепостна стражница е единствената запазена средновековна кула в България. По нейн образец е възстановена Балдуиновата кула във Велико Търново.
За високото ниво на развитие на града говори факта, че той е бил център на епископия. В Бориловия синодик червенските митрополити се споменават след преславските и преди тези на Средец, Ловеч, Дръстър и Овеч. Разкрити са основите на 11 църкви, сред които и болярска, които по своята архитектура напомнят несебърските храмове от ХІІІ-ХІV век.
В околностите на Червен са се намирали три големи манастира - Голям Рай манастир, Малък Рай манастир и манастир Кошута. От тях са оцелели отделни скални църкви. В някои от които са оцелели уникални средновековни фрески. Най-ценните се намират в скален храм в местността Москов дол.
Червен е завладян при османското нашествие през 1388 година, но продължил да бъде център на административната система, която османската администрация наследила от Второто българско царство.

Природен парк Русенски Лом.
Разположен е в красива каньоновидна долина на последния десен приток на река Дунав - река Русенски Лом, и нейните притоци Бели, Черни и Малки Лом. Територията е защитена от 1970 година, когато е обявена за Природен парк.
Теренът е оформен преди 120 милиона години, когато през геологическия период Долна Креда на дъното на Сарматско море са се утаили варовици. Преди 40 милиона години, когато от дъното на Сарматско море се издига Алпийско-хималайската система, част от която е и Стара планина. След последния ледников период карстовата основа е била покрита с льос. Поради огромния натиск в хоризонталните пластове са се образували пукнатини. Преди 5-7 милиона години, когато водата се е оттеглила, по тези пукнатини потекли река Дунав и нейните притоци. Река Русенски Лом е на осмо място в страната по дължина и на десето по водосборна площ. Скалите съдържат много останки от някогашното море - амонити, белемнити, миди, охлюви и др.
Горите в парка са възникнали по естествен начин. По-често срещани са така наречените издънкови гори. Те се появяват от израстъци на дървета, които са били отсечени. Три дървета са на възраст над 300 години - круша в местността Чилингира, дъб до пътя Щръклево - Нисово, и бял бряст в местността Одалийка. Тук се средиземноморските и южни растения се срещат с много северни и степни видове. От 800 растителни вида са защитени 35.
По долната тераса на реката са пръснати ливади. Те са обитавани предимно от бозайници и птици. На границата между реката и ливадите се намира галерийна гора, съставена тополи, върби, бряст, мекиш и др. дървета. Дивите животни преминават по ливадите по специални пътеки, наречени вървища за водопой.
На територията на парка са наблюдавани 192 вида птици, като 172 от тях са редки или защитени. 110 вида гнездят сред скалите на парка. Гнезда имат малкия креслив орел, обикновения мишелов, ястреб, сокол, египетски лешояд, черния щъркел, горска ушата сова, козодой, гривяк, гълъб хралупар, кукувица, кълвач, славей, синигер и др.
От 67 вида бозайници, 30 са защитени. Могат да се наблюдават няколко семейства диви котки, прилепи, сърни, елени, диви свине, вълци, чакали и др. Във водоемите се размножават различни видове земноводни. Влечугите са представени от шипобедрената и шипоопашатата костенурка, горския гущер, медянка, пепелянка. Цикади, паяци, карпатски скорпиони, сколопендри, горски скакалци, охлюви, бръмбари, пеперуди и др. попълват фонда на безгръбначните.
Още >> http://www.bsc.rousse.bg/